„Опалена неделя“: летните празници на огъня в народния календар

15, 16 и 17 юли народът почита като празници в чест на огъня и за предпазване от огън. Според народното вярване Горещниците са най-жежките дни в годината и си имат собствени имена. Някъде те са Чурлига (15 юли), Пърлига( 16 юли) и Марина Огнена (17 юли), другаде - Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. Седмицата от 15 до 22 юли наричали „опалена неделя“, а в Пиринско – „громна неделя“(от гръм).  Според традициите не се ходи на нива и не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопите и не се впряга кола, не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие… Нарушаването на тези забрани се смята причина за пожари и загуба на реколтата и дома. 

• Огънят в живота на старите българи бил благословен. Стопанката го пази грижливо и само веднъж в годината трябва да бъде угасен, защото е остарял и магическата му сила е намаляла. На 15 юли се гасяли всички огнища. Според народното поверие на третия ден от Горещниците от небето пада нов, божи огън, затова на този ден се извършва обредното подновяване на огъня в огнището. На 17 юли (денят на Мария Огнена) се пали новия жив огън (обикновено от братя близнаци или мъже едноименници, чиито имена не носи друг в селото) и всеки взима жар, за да запали домашното огнище. Новият огън се прескача от хора и животни за здраве.
• Вярвали, че през тези дни и от най-засъхналите корита избликва вода, а който се окъпе в топли минерални извори, ще бъде здрав през цялата година.
• По Горещниците гадаели какво ще бъде времето в началото на следващата година. Първият, вторият и третият горещник отговарят на месеците януари, февруари и март. Ако първият горещник е облачен и мрачен, то зимата ще е мека, колкото по големи са горещините, толкова по-люта зима ни очаква. Ако на 15-ти юли прогърми преди пладне, зимата ще настъпи по-рано; ако прогърми час след пладне, зимата ще закъснее. 

На 17 юли се почита Св. Марина - владетелка на Огъня, господарка на змиите, но и покровителка на Водите и лечителка. Светите места, посветени на Света Марина обикновено са комплекси от параклис, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а поклонникът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. В странджанския край светицата е особено почитана, ласкаво е наричана св. Маринка и има множество параклиси, често до скални ниши, пещери и аязма. Близо до Малко Търново има пещера - светилище „Св. Марина” с чудотворна лековита вода. Проходът към пещерата е много тесен и според старо поверие през него могат да преминат само „чисти” девойки, с неопетнена чест. Някога денят на светицата, бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, който в Странджа се нарича „лефтерски панагир“. Местните вярват, че силата на светицата е най-голяма  в нощта срещу празника ѝ. И днес бездетни и търсещи изцеление идват при пещерата от предната вечер, преспиват, а преди изгрев слънце влизат в пещерата да се помолят и да отпият по глътка лековита вода.

Любопитно: в Странджа планина девицата Света Маринка носи названието Побарѝнка – от „побарвам“ – т.е. „опипвам“, „търся“. Да, точно това, което се случвало между момите и ергените на нощния панаир на светицата. Може би затова я почитат и като покровителка на брака. Вярва се, че който се роди в тези дни, все ще "гори за любов".

През Горещниците започвали и седенките. Обредното „заклаждане“ на първата седянка е изпълнено с магии за любов:

• Момите събират съчки и влачат след себе си стъбла от тиква: „тъй да се събират и влачат ергените след тях“
• В камината се поставя мокър конец: „да съхнат момците“ като него;
• Хурките се забождат на мравуняк: „колкото мравки – толкова мераклии ергени да „пъплят“ по момите...

Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от огън и гръм е в кулминацията си на Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил. В представите на хората Свети Илия е повелител на мълниите и летните гръмотевици, който препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня и изпращал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото, а от копитата на конете му излитали светкавици. Той е гръмоломник, дава дъжда и росата, т.е. плодородието и реколтата зависят от него. Затова на Илинден му принасят в жертва най-стария петел, който колят на къщния праг и гадаят за реколтата, късмета на къщата и задомяването на младите. На Илинден се правят големи общоселски събори, курбани за здраве (мъжко животно – бик, вол, овен) и молебен за дъжд и плодородие. Пече се погача „боговица‘ и „колач за св. Илия“.

• Според народните метеорологични прогнози, ако на Илинден гърми, овошките ще се повредят, орехите и лешниците ще са кухи, ще настъпи суша. Единствено виното ще е хубаво.

За край на празниците в почит към огъня се счита 22 юли, посветен на Огнена Мария. На този ден българската православна църква почита паметта на Мария Магдалина, а народът я смята за сестра на св. Илия.  В някои краища на България цялата седмица се нарича Огнена Мария или Мария Опърлия (от глагола „пърля“).

Горещниците са празници на занаятчиите, които изкарват прехраната си с огън - ковачи, хлебари, калайджии, а на Илинден празнуват кожари, кожухари и керемидари.