„Приказки от едно време“

„Приказки от едно време“
3 май 2021

   Пленени от вълшебството на носиите, шевиците, пафтите и накитите, в Армаганъ отделяме специално място на самобитните български премени - своеобразен "документ за самоличност" и самоопределение. "Бабините носии" са авторски текстилни пана с живописни женски костюми по автентични образци, миниатюри, уловили духа и магията на старите носии, претворени с усет към детайла от талантливата Веселина Цветкова и превърнати в един съвременен подарък - за спомен и за декорация.

    Те са провокирали интереса на една млада българка и дали идея за уникални лични подаръци. Когато видяхме снимките на слънчева млада жена, облечена в красива автентична носия, бяхме впечатлени и очаровани. Истинско предизвикателство беше да изпълним молбата и: да пресъздадем старата, но чудесно съхранена носия в рисунка и текстилно пано за подарък на нейната майка (направихме и тениски с принт на рисунката). Когато научихме и историята на носията, спонтанно възникна желанието да я споделим, да умножим усещането за топлота, приемственост и гордост. Надяваме се новите творения на Веси Цветкова да ви харесат, а ето и разказа на Адриана за любимата и носия:

   „Носията е на моята прабаба Невенка от с. Самуилово, Сливенско. Родена е 1907 г. в най-богатия род по онова време там – Кирпиския род. Доживява до 89-годишна възраст. През 1924/25 г. е омъжена от баща си за първия даскал в селото и околните села – Деньо Георгиев от Кузмановия род, когото среща за първи път на годежа им. Така биват събрани най-богатата, но неука мома в селото за най-образования момък, който впоследствие ще има огромен принос в развитието на целия окръг, а улицата ни ще кръстят на него. Имат три дъщери. След сватбата си баба Невенка никога повече не облича традиционните си вълнени сукмани. Прадядо ми налага тази забрана и тя започва да носи т. нар. модерно облекло - градското. Баба ми Ана (средната дъщеря) успява да запази последните носии от раклата, преди да бъдат нарязани за възглавници и покриване на зелето.

   Този син сукман е любимият ми, тъй като е най-старият запазен и с елемент, привнесен от моята баба. Отразява цялостния естетически поглед и умения на жените в Сливенския регион от края на IXX и началото на XX век  и личната история на два коренно различни рода, вплели се в един по повеля на съдбата и разбиранията на своето време.

   Сукманът е плисиран, без ръкави, от домашно тъкан вълнен плат. Баба ми го наричаше рокля. В долния си край е богато украсен с башлъци от черно кадифе, най-широкият от които е богато избродиран с пъстри цветя, а на двата по-тънки моята баба е добавила ярко жълти копченца. Роклята пленява с красивото си плавно поклащане на плисетата при ходене или на хорото…сякаш една филмова лента от миналото се завърта пред очите и разказва…! Отдолу контрастно изпъква туникообразната риза от памучно бяло платно с вградени цветни ивици по цялата дължина. Краищата й се подчертават от тънка цветна дантела на една кука и фина бродерия по долната част. Прекрасно запазено е и прословутото клинчато вълнено елече, което единствено и по свой неповторим начин може да завърши празничния контур на жената от този край. Самото гунче, както му викаше баба Ани, е богато украсено с гайтан в индигово синьо.

   Определено най-яркият декоративен елемент е престилката. В случая тя не е от така известния тип вадени сливенски престилки, но пленява с майсторски извезаните на гергеф красиви букети, които сякаш разцъфват на черния домашно тъкан вълнен плат сред ограда от богата плетена дантела. Кърпата (бурунджук), или както я наричаше баба – ръченик, също е характерна с изтъкаването си от памучни, но и копринени конци, за добиването на които сами са си отглеждали копринените буби в яхъра на двора. Във възела на характерното й забраждане се е забождала и сребърна трепка.

   Типични за периода са именно сребърните колани. Този тук се доближава до оригиналния, който е бил от сребърни плочки с изобразени цветя отгоре. Той обаче е бил разделен между трите сестри и аз съм наследила само едната част. Чорапите и терличките към носията също са вълнени и доста разнообразни, отново в пъстри цветове. По принцип са характерни мънистени и сребърни накити към костюма, каквито до мен не са стигнали. Но е достигнала цяла една история, вплетена тайно в палитрата от шевици, цветове, форми и материи на една носия, принадлежала на една дребна, но смела баба, омъжена за един велик дядо в едно приказно сливенско село…“

Новите превъплъщения на старата носия вече са подарени, а при нас остана радостта от сътворението и от срещата с една красива, умна и достойна българка, "живата памет" на своя род, която обича и пази българското и ще го предаде, убедени сме, на децата си. За да не прекъсва нишката, която ни свързва, за да е живо коренчето, от което черпим сили, мъдрост и надежда.

Ново! Не пропускайте играта на Армаганъ с интригуващи загадки и свежи награди в страниците ни във Фейсбук и Инстаграм !

прочети още

С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)

прочети още

Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?

прочети още

"Мартеница пращам надалече - нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена - сила на кръвта..."

прочети още

След зимният слънчев кръговрат това е първият празник с обреди, изпълнени сред природата, а отрязаните лозови пръчки са първата растителност, ритуално внесена в селището и дома, за да се пренесе жизнеността и плодовитостта от лозата върху хората. За Трифоновден в традиционната култура и някои любопитни стари вярвания и обичаи може да прочетете тук:

прочети още

"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева

прочети още

Мъдрец и хуманист, но най-вече Българин! Владетел на словото и духа, сравняван с Омир, Шекспир, Никос Казандзакис, Гогол, Джойс, Томас Ман, Иво Андрич... Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.

прочети още

В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...

прочети още

Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига...

прочети още

Приказната история за Мариината земя, султанката Тамара-Мара и красивите носии от Мариово - вдъхновение за "Мариовска мома" - ново чаровно допълнение към колекцията ни моми и невести с уникални премени.

прочети още

Как скромната тениска е пътувала през годините и се е превърнала в неразделна част от ежедневието на модерното общество, универсален елемент от облеклото в най-различни стилове...

прочети още