Българска култура и общество

На Гергьовден земята се събужда, магията оживява, а традициите разказват истории за надежда, изобилие и ново начало...

Има художници, които рисуват картини… и такива, които съхраняват душата на един народ. Чехът, влюбил се в България и посветил й живота и таланта си, е от вторите. С четка и цвят той ни връща към една България, която диша, живее и пази душата си - чрез багрите на носиите, ритъма на хората, тишината на Задушница и живия пулс на българския бит.

Има нещо специално в мириса на сварени яйца и пъстрата бъркотия, която настава в домовете ни в дните преди Великден. Нещо топло, познато и почти магично - не просто подготовка за празник, а ритуал, който свързва поколенията. Всяко яйце, потопено в боя, носи със себе си история. История, която започва много преди нашите баби.

Върбинка Димитрова: една българка, която превърна вярата си в мисия

Oтбелязваме 130 години от рождението на Евгения Лепавцoва, една забележителна личност - художничка, учителка и доброволка - самарянка, която посвети голяма част от живота си на събирането, изследването и съхранението на народните ни костюми.

Когато кажем „Чудомир“, първото, което ни идва наум, са незабравимите „Нашенци“ и забавните му разкази, в които героите оживяват с пъстрите си характери и непринудена реч. Не толкова позната (освен на специалистите и в родния му край) е любовта му към шевиците и неуморната събираческа и краеведска дейност, за която искаме да ви разкажем тук.

На 27 февруари 1945 г., преди 80 години, с наредба-закон в Държавен вестник е обнародвана така наречената Правописна реформа в България. Тя предизвиква бурни реакции в обществото и оставя дълбок отпечатък върху развитието на българския език и писменост. Въпросът с буквите се превръща в национален, политически и държавен. Но кои са най-значимите промени и какви са последствията?

Атанас Буров е една от най-влиятелните личности в съвременната българска история, символ на българския политически и финансов успех през първата половина на XX век. Политик и общественик, патриот с визия за модерна България, той умело съчетава ръководните си функции с лична етика и философия за общественото добро. За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме“

Чужденецът, благодарение на когото знаем как е изглеждала България през втората половина на 19 век и на когото дължим много от знанията си за историята, религията, езика, географията и бита на българина по онова време.

С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)

Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?

Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.

В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...

Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига..