Да нарисуваш един народ: Иван Мърквичка

Иван Мърквичка (23.04.1856–16.05.1938), роден като Jan Václav Mrkvička в чешкото село Видим, е сред най-значимите творци, положили основите на новото българско изобразително изкуство след Освобождението. Макар да не е българин по рождение, той се превръща в един от най-искрените и всеотдайни „разказвачи“ на българската душевност.

Художникът, който избра България

Обучен в Пражката и Мюнхенската художествена академия, Мърквичка пристига в България през 1881 г. като учител в Пловдив - културното сърце на Източна Румелия. Именно тук той открива своята голяма тема - българския народ.

Съдбата го среща с личности като Иван Вазов, Константин Величков и Петко Славейков. Заедно те не просто създават културна среда - те изграждат духовния облик на нова България. Мърквичка участва активно в основаването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия), става негов първи директор и посвещава десетилетия на обучението на млади български художници.

Живописец на българския бит и душевност

Неговите картини не са просто изображения - те са живи свидетелства за традициите, обичаите и красотата на българския свят. Оживяват багрите на носиите, ритуалите и празниците; пренасяш се на шумния и пъстър пазар от края на XIX век; усещаш тъгата в очите на селското момиче, топлината на домашния огън и смирението на Задушница... Неговите картини са безценен етнографски документ,  съхраняващ паметта за един изчезващ патриархален свят. Мърквичка  е сред първите художници, които системно документират българските носии с изключителна точност.

Сред най-емблематичните му творби са:

• „Ръченица“ - вихър от движение, ритъм и народен дух;
• „Задушница“ - тиха, дълбоко емоционална сцена на почит към предците;
• „Лазарки“ - празник на младостта и традицията;
• „Жена със сукай от Боженците“ - изящен портрет на българската носия и достойнство;
• „Шопско хоро“; „Пловдивски пазар“; „Циганска веселба“...

Повече от художник

Мърквичка не е само творец – той е строител на българската култура:

• съосновател на първото художествено дружество у нас;
• организатор на първите художествени изложби;
• съредактор на първото списание за изобразително изкуство „Изкуство“;
• участва в стенописната украса на храм-паметник "Александър Невски" в София;
• един от създателите на тогавашния герб на България заедно с Вацлав Добруски;
• автор е на официалния плакат на Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г.

Завръщане и вечност

След повече от четири десетилетия, посветени на България, Мърквичка се завръща в Прага през 1921 г., но никога не прекъсва връзката си с родината по дух. До края на живота си той се връща отново и отново, рисувайки български сюжети и дори започва да се подписва на кирилица.

Умира на 16 май 1938 г., но неговите картини продължават да живеят – като тих шепот за любов, принадлежност и памет.

А знаете ли, че:

• В първите години в България Мърквичка трудно намирал хора, които да позират, дори животните били „пазени“ от него - заради суеверия, че рисуването „урочасва“, 
• Често рисувал тайно на улицата, за да улови автентични сцени от живота.
• Негови са част от илюстрациите на първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, както и първия образ на Паисий в българската живопис.
• Прави илюстрациии и към народни приказки ("Педя човек - лакът брада", "Мечи син"...)
• По поръчка на княз Фердинанд създава внушителен по размери посмъртен портрет на Княгиня Мария Луиза, който представя Княгинята като приемница и носителка на средновековната българска царска традиция.
• Сред учениците му е Владимир Димитров - Майстора, а Константин Величков взема при него уроци по живопис.
• Единственият му син Иван Мърквичка (младши) загива на фронта през Първата световна война като български офицер.

Преклонение и признание

Иван Мърквичка е рядък пример за човек, който избира България не по рождение, а по сърце. В неговите картини няма дистанция - има обич, уважение и дълбоко разбиране.

Той ни остави не просто изкуство, а памет - за това кои сме били, как сме живели и каква красота сме носили в ежедневието си.

Днес, когато отбелязваме 170 години от неговото рождение, си струва да си спомним: понякога най-истинските разказвачи на един народ са тези, които са го обикнали като свой.

Ян Вацлав Мърквичка, или просто Иван Мърквичка

* Вдъхновение за продукт: споделяме първата чаша от новата серия с авторски репродукции на български художници.