За името и имените дни

Неразделна част от празничния ни календар, имените дни са обвързани със сезоните и труда на хората. Зимните месеци са времето, наситено с най-много имени дни. Народът казва: “Митрето като дойде, идат и всички имени дни и сватби, Георги като дойде, всичкия народ пръска по къра”. Андреевден (на 30 ноември) повежда зимния празничен хоровод.

         За любителите на статистиката:

• През декември според православния календар цели 12 дни са празници на "имена" - като се започне от Варвара (4.12), Сава (5.12) мине се през Николай (6.12), Ана (9.12), Игнат (20.12), Евгени (24.12), Христо, Радослав (25.12) за да се приключи със Стефан (27.12).
• През януари над 780 000 българи празнуват на Васильовден, Йордановден (Богоявление), Ивановден, Антоновден и Атанасовден. В първия месец на годината честитим имен ден и на Теодосий (на 11 януари), Евтим (на 20 януари), Максим (на 21 януари) и Григорий (на 25 януари).
• Най-голям е броят на българите, празнуващи имен ден на Цветница - общо около 360 000 жени и мъже.
• Най-разпространените лични имена сред мъжете са Георги - почти 178 000  и Иван - 174 000, следвани от Димитър, Николай , Петър, Христо, Йордан, Александър 124 700 жени носят името Мария, другите най-често срещани женски имена са Иванка, Елена, Йорданка
• През 2022 и 2023 година най-предпочитани имена за новородените са Александър и Георги за момчетата и Виктория и Мария за момиченцата.

Името е личностен знак - то е нашата същност, отличава ни, носи ни принадлежност. Във всички времена хората са се отнасяли към имената с особено внимание. Според римляните nomen est omen (името е поличба) и силно влияе на съдбата на човека, а популярна българска поговорка гласи: "Името прави човека, а човекът - името." Астролозите считат, че когато едно дете се кръсти с името на определен човек, то наследява неговия кармичен товар и вярват, че промяната на рожденото име може да промени съдбата и житейския му път. Учителят Петър Дънов казва, че чрез името можем да предсказваме всичко, което ще се случи в живота на човека. Той препоръчва името да бъде по-дълго, тъй като повечето букви носят различни вибрации и обогатяват личността, като най-важната е първата. Популярният американски писател и лектор Дейл Карнеги пише: „Името на човека е най-сладкият и най-важният за него звук на всеки език!" То е думата, която най-често чуваме през целия си живот.

 За старите българи името е изключително важно. Показателни са поговорките: „зачерни си името" или „посрами си името" (когато се порицава нечия постъпка). И днес дори, когато някой ни разочарова, ние не произнасяме името му, не желаем да го чуваме и асоциативно не харесваме друг човек, носещ същото име. Трудно е да се изчисти име, което е опетнено, това става с много любов, покаяние, размисъл, с пълна отговорност за мислите, думите и постъпките. Завещано ни е чистотата на името да се пази свято. Затова в миналото честването на имения ден за българите бил един от най-тачените семейни празници - те почитали много повече деня на името, отколкото на раждането. Много от старите хора дори не знаели точния ден на своето раждане - за ориентири използвали големите календарни или трудови празници: „роден съм след Димитровден, по вършитба, пред гроздобер или на Богородица", но имения си ден всеки знаел.

 Според традицията първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско - на бабата от бащина страна;  кръщавали също на кръстника, а ако е родено на голям празник - на светеца. Част от имената на календарните светци се превеждали (от латински и гръцки) за да са по-понятни и лесни за изговор: Агата – Блага; Теодор – Божидар, Евгения – Благородна; Евангел – Благовест; Петър – Камен; Теофил – Богомил, Параскева – Петка... Голяма част от българските имена имат пожелателен и/или защитен смисъл, те носят вярата за творящата сила на словото и пожеланието на родителите за бъдещето на детето: живот и здраве: Живко, Здравко; успех в живота: Първан, Велика; сила и храброст: Бойко, Страхил; качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила, Искрен; твърдост и издръжливост: Камен, Трайко, Траян, Явор, Ясен;  физическа красота: Хубен, Ваклин, Руси, Румяна, Младен, както и тези с имена на цвятя (символ на младост, здраве и красота): Иглика, Невена, Ружа, Теменужка, Роза, Цветан, Детелин(а)...

Празнуването на името е типично български празник, непознат за по-голямата част от света. Именият ден е обществен, социален празник - той принадлежи на рода, показва мястото на този род в общността; степента, в която се почита (или не се почита) от другите.

Според етнографите празнуването на имените дни в България започва в края на ХІХ век. Приема се като голям общосемеен празник и се предава чрез първородния син. Когато се казва: “Да ти е живо името”, ще рече “рода”.  Да се продължи рода напред в бъдещето, да имаш челяд, да ти носят името, да са наследници на всичко хубаво, което имаш и си наследил от родителите си, а те от техните, и така далече през времето назад – до родоначалника, праотеца, закрилника на дома - това е смисълът.

Първоначално имен ден празнувал само главата на семейството или мъжете, чиито имена съвпадат с тези на светци от най-популярните християнски празници. В дома на именника се събирал целият род, правил се курбан и се приготвял обреден хляб (колач), който се разчупвал тържествено на трапезата с пожелания за здраве и дълголетие на именика. Постепенно отбелязването на именния ден започва да се разширява извън рамките на семейно-родствения кръг и на гости у именника може да дойде всеки, като се казва, че на имен ден не се кани.  За гостите се реди богата трапеза, сладките неща за почерпка са задължителни (да ни е сладък живота). Колкото повече има на масата, толкова по-добре; колкото повече са гостите, толкова по-голяма е и почитта, а оттам - вярвал народът - и късметът, изобилието, богатството. Един нов елемент, който бързо печели популярност, е изпращането на "честитки" и подаряването на подаръци на именика, които в началото са дребни (вино, ракия, риза, чорапи и пр.), но с времето и особено сред по-заможното градско население стават по-големи, по-скъпи и персонализирани (бижута, парфюми, книги и др.).

Българинът обича празниците, на имените дни "едни се събират заради светията, други заради ракията" според една поговорка. В първите десетилетия на ХХ в. в големите градове имените дни се превръщат в големи и шумни празненства. Тяхното редовно отбелязване се утвърждава до такава степен, че невъзможността на някой да посрещне гости за имения си ден се оповестява във вестникарската хроника. Групи от музиканти започват да издирват адресите на именици и да обикалят домовете им... Постепенно празникът започва да губи своя християнски религиозен характер, от празничната трапеза отпадат обредните храни и ритуали.

В първите години на социализма връзката на имените дни с християнските светци поражда оживени спорове „за“ и „против" празнуването; от 50-те години в продължение на почти две десетилетия имените дни се празнуват „скрито“. Тъй като не успява да премахне традицията, властта променя тактиката - опитва да идеологизира именните дни, да ги извади от интимния семеен и приятелски кръг и да ги „колективизира“ - организират  се групови чествания с участието на цялото село, на училищния или работен колектив, модифицира ги в професионални празници – (напр. превръща Гергьовден в „Ден на животновъда').

Днес празникът на името е повод да покажем почит и уважение към определена личност, да изпитаме радостта от общуването с близки хора, да внесем топлина и одухотвореност в ежедневието. И възможност - да съхраним и предадем традицията. Защото имената свързват човека с историята на рода му и с историята на народа му.

А ако нямате имен ден –  това не е причина празниците в живота ви да са по-малко! Има решение и за това: хората, които нямат имен ден, празнуват на Всички български светии или на Свети 40 мъченици. Денят на Всички български светии е уникален празник – на него се отдава почит на всички исторически личности, живели по българските земи, канонизирани като светци; подвижен празник е, празнува се след Неделя на Вси светии – първата след Петдесятница.

Весели и споделени празници Ви желаем!