Кой е Феликс Каниц и защо го наричат „Колумб на Балканите“ ?

През 19 век, когато изследователите на просветена Европа се устремяват към неизвестни краища на земята с цел да ги изучат и представят на цивилизования свят, един 30 годишен австро – унгарец с неизчерпаема енергия и негаснещ ентусиазъм кръстосва на длъж и шир Балканите и разказва на европейците за тези близки, но непознати земи, за които се носят легенди. Въпреки, че тогава България е част от турската империя, споменът за някогашното процъфтяващо българско царство е жив и буди любопитството на младия географ, историк, геолог, пътешественик и блестящ художник Феликс Каниц. 

Феликс Филип Емануел Каниц е роден на 2.VІІІ. 1829 г в Будапеща в заможно еврейско семейство. От малък проявява склонност към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като „гравьор практикант“. Насочва се към илюстрацията, през 1847 г. се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт. Знанията по история на изкуството попълва във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.

Като художествен редактор на сп. „Илюстрирте цайтунг“ (1858), започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България. Любознателен по природа, Феликс Каниц е сериозно заинтригуван от бита и културата на балканските народи.

Каниц посещава България цели 18 пъти между 1860 и 1883 г. Сериозни са проучванията му на тема история, география и етнография, като в резултат издава безценни трудове - едни от най-красивите и изчерпателни илюстровани описания на природата на България, на архитектурата и бита на българина около Освободителната война. 

• Приносът на Каниц за запознаването на европейците с материалната и духовната култура на България, с нейните географски особености, природни ресурси и хора е изключителен. Пътеписите му са издадени първо на немски, а след големия им успех, на френски и руски език. Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия, а като член-кореспондент и на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. В това драматично и тревожно време Каниц преоткрива Балканите за европейците и с основание го наричат „Колумб на Балканите“.

Талантлив гравьор и прецизен картограф, с почти фотографска точност той рисува видяното и изработва карти на изминатите от него маршрути.

• Създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия., като особено впечатляваща е картата на Дунавска България, с обозначени 2300 селища, 35 манастира и крепости. Тя е толкова подробна и точна, че руският генерален щаб я използва за военните действия през Освободителната война от 1877 – 1878 г.
• Неговите крти са използвани и на Берлинския конгрес (1878) от Великите сили за установяване на следвоенните граници на Балканския полуостров.

Феликс Каниц е привлечен от старините, на които се натъква по нашите земи и ги изследва с голям интерес, превръщайки се в познавач на средновековната българска култура.

• Пръв открива за българската историческа наука Мадарския конник и Боянската църква и локализира античните градове Рациария (дн. Арчар ), Никополис ад Иструм и старата българска столица Плиска. Това му спечелва прозвището "баща" на българската археология.

• Посещава и столиците Преслав и Търново, рисува с възхищение Белоградчишките скали, Ритлите при с. Люти брод, развалините в Никопол, красотите на Искърския пролом и Делиормана, Златна Панега и Търново, прохода Вратцата край Враца; впечатяващи са платната му, изобразяващи Видин, Кулата, Лом, Габрово, Оряхово, Провадия, Варна, от Стара планина, околностите на Свищов, Троян и Шипченския балкан...

Успоредно с историко-археологическите си изследвания, Каниц прави етнографски и езикови проучвания.

• Великолепните му рисунки запечатват традиционната носия, архитектура и обичаи на българите от всички краища на България, отразяват трудовите навици на народа ни и битовата подредба на дома по онова време. В трудовете му се открива едно възторжено възхищение от трудолюбието, културата и историята на заробения българин, отличаващи го положително от всички жители на Балканите. С приноса си в издирването, записването и запазването на българския бит и традиционна култура, Каниц се нарежда до най-големите имена в българската етнографска наука. 

Включва се и в обществения живот на българите: подкрепя борбата за църковна независимост, радетел е на идеята за създаване на български училища, близък е с Георги С. Раковски, а по време на Априлското въстание пише поредица от статии в европейски вестници в защита на българите.

Неговите книги и публикации получават признанието на учени и интелектуалци от Европа: 

• За научния труд "Византийски паметници в Сърбия" австрийският император Франц Йосиф го награждава със златен медал за наука и изкуство;
• Eтнографската му географска карта на България е наградена със златен медал на един от Парижките географски конгреси;
• Александър II му връчва орден "Станислав" - за високо ценената по време на руските освободителни войни книга на руски език "Дунавская Болгария и Балканский полуостров". 

През 1883 г., когато Феликс Каниц посещава България за последен път, княз Батенберг му връчва ордена "Св. Александър", а Българската академия на науките го удостоява за свой почетен член.

• Феликс Каниц оставя много приятели по нашите земи, а той с гордост нарича Балканите „своя втора родина“.
• Умира на 8 януари 1904 година във Виена на 74-годишна възраст.

Архивът и библиотеката на Феликс Каниц са завещани на Българската Академия на Науките и чрез посредничеството на българската легация в Будапеща през 1936 г. в БАН постъпва една безценна колекция от акварели, рисунки, скици, карти, фотографии, ръкописи и книги.

С почит и благодарност към Феликс Каниц, от чието рождение се навършват 195 години, да надникнем в 19 век и да преоткрием България през неговия поглед.