Козунакът и тайните на великденския обреден хляб

Един от символите на Великденската трапеза – козунакът, всъщност е доста нов сладкиш. Думата „козунак“ липсва в Речника на българския език на Найден Геров, издаден на границата между XIX и XX век и съдържащ над 70 000 думи в 5 тома. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през 17 век, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В българската кулинария се появава в края на 19 век. Думата козунак има гръцки произход, а се смята, че у нас навлиза от Румъния. „Сладкият хляб“ набира голяма популярност първо в градовете. В не една готварска книга от 20-те и 30-те години се споделят тайните на добрия козунак, а в модерните софийски кафенета дори започнали да сервират резени козунак с виенско кафе. Около 20-те години на миналия век вече се налага повсеместно като празничен сладкиш за Великден и така измества традиционния за българския празник обреден великденски хляб.

Хлябът винаги е бил на особена почит при земеделските народи и поради това е наситен със сакрален смисъл. На него се гледа като на свят предмет – преди да яде човек трябва да се прекръсти,  хлябът е дар и благослов, безкръвна жертва и магия. Обредният хляб присъства във всички български обичаи, за повечето празници се месят специални хлябове.  

На всеотдайния изследовател на българските традиции Димитър  Маринов, основател и първи директор на Етнографския музей,  дължим  колекция от снимки, рисунки, образци и описания  на повече от  150 различно украсени  великденските хлябове.  В различните райони на България те се наричат: „яйченик“, „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“,  „спредавци“, „чурек“ , срещат се и имена като: „боговица“, „колак“, „кравай“, „кошара“, „кукла“ и др. Основното, което отличава великденския от другите обредни хлябове са яйцата, поставени върху тях преди последното втасване, с богата и символична пластична украса.

Как приготвяли нашите баби Великденските хлябове:

• На Велики четвъртък, когато се подновява квасът (според народната вяра, къща без квас не бива да остава, защото ще си отиде берекетът)  или на Велика събота стопанката на дома  предварително ритуално се измивала, обличала празнична премяна и се заемала с хляба: 
• Използвала  задължително пшеничено брашно (винаги е от най-хубавото жито, отделено още през лятото),  квас и яйца, съдържащи смисъла на прорастването, изобилието и обновлението. От замесването на пшеничното тесто с  квас и от продължителността на неговото втасване зависи големината на хляба след изпичането му.
• Брашното се пресявало  грижливо, понякога през три сита, възпети като „копринени“. Когато е готово, го прекадявала;
• Водата за тестото е „мълчана“ или „цветна“ вода, „неначената“ ,  донесена в зори от мома или млада невеста  в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея в чисто ведро, в което слагали цветове от билки и цветя;
• Най-често месила хляба в кръгла форма – в почит към слънцето, но да напомня и на гумното или хармана, на който се вършее житото с надеждата за плодородна година; Имало хлябове и продълговати, като плетеница или различни скулптурни фигури, като повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса.
• Върху великденските хлябове „вграждала“ нечетен брой червени или бели яйца, декоративно заобиколени с непрекъснат „гайтан“ от тесто, като метафора на движението, непрекъснатостта и цикличността.
• Украсявала хляба отгоре с растителни елементи, кръстове, соларни символи и други, плод на вкуса и усета и за красота. Украсата е универсален знак за дом, семейство, ред, прибраност, къщовничество, поминък - външна проява на идеите за организация и отразяване на вътрешния хармоничен ред на света.
• Хлябовете с удължена форма напомнят фалически елемент. В някои региони този тип хляб е предназначен най-вече за кумовете. Изследователите намират неговия прототип във  вавилонския пасхален колак.
• Хлябовете с вградено бяло и червено яйце в усукана спирала, пластично изобразяват единството между женското и мъжкото начало.

Хлябът е дар и благослов:

Традиция е на Великден по-младите семейства да гостуват при техните кумове, родители и близки родственици. Някъде им казват “поклони“ и включват даруване на великденски хляб и боядисани яйца.

• На кръстника (кума) се носи великденски колак – кръгъл, с четири (или повече) червени яйца.
• Специални великденски хлебчета – с по едно червено яйце в центъра -  се правели за дар  на първия човек, който дойде на гости на Великден.
• На мома и на малко дете се дава „Великденската кукла“ :  приготвена от дълга тестена пръчка, увита няколко пъти, със закривени настрани краища, с червено яйце в горния край.
• Други обредни  хлябове са и т.нар. кумичини колачи. Те се даряват на „кумицата“ – обредно лице при пролетния момински обичай кумичене, свързан с предженитбени гадания и наричания.

На трапезата

• Великденският хляб не се реже, а се чупи (използването на нож символизира насилие, а на Великден посланието е  да се радваме и да бъдем смирени). Той се разделя на толкова парчета, колкото са хората на трапезата. Това е хляб за здраве, благополучие, щастлив дом, пълен хамбар, голяма кошара.
• След този хляб, стопанката оставя на трапезата втори хляб, който има друга функция.  Той престоява на масата през трите празнични дни с мисъл за починалите близки, уважението към тях, търсената връзка и вяра в покровителство на предците над живите наследници на рода.