Кукерите - магията на прехода между зима и пролет
Кукерите - магията на прехода между зима и пролет
Всяка година, в края на зимата, щом наближат Сирни заговезни, идва времето на кукерите. В много кътчета на България колоритни кукерски дружини обхождат дворове и мегдани - истинска феерия от багри и многогласие, пищни костюми и заплашителни маски.
Кукери, старци, кукове, бабушари, арапи, сурати, песяци, зибеци, дракуси, камилари, джумали... Различни са имената в различните краища на България, различни са костюмите и маските им, но посланието е едно - да прогонят тъмните сили, да разчистят пътя на пролетта и да съпроводят доброто.
Те танцуват ритуално в тайнствената пролука на времето - в онази част от годината, в която зимата отстъпва на пролетта. Кукеровден е обредно представление, олицетворяващо преминаването от хаоса (студа и неплодородието) към порядъка и хармонията. Навсякъде обичаят се превръща в народен театър на открито.
Старчовден в Карлово и околността
В Карлово и региона Кукеровден е известен като Старчовден, а кукерите се наричат старци. Сирната седмица - от неделя Месопусна до Сирни заговезни - преминава под звуците на „лопките“ (хлопките) и танците на старците. В съботата преди Прошка на централния площад в Карлово ежегодно играят кукерски групи от цялата община - „старци“, „баджаци“, „белогаши“, „бабугери“, „джамали“, „кукове“ и „плашилки“ от цялата Стремска долина.
Старците в Сушица
В Сушица (квартал на Карлово) старците са два вида - „белогащи“ и „баджаци“.
Белогащите са облечени изцяло в бяло. На кръста си носят продълговати звънци - „тучове“ (между 9 и 15 на брой), като най-малкият е отзад, а най-големите - отпред. Обути са в бели потури и цървули, с бели навуща, пристегнати с кадънки - здраво въже, оплетено от козя козина. Ризите им са бели, а върху тях са наметнати червени везани кърпи.
На главите си поставят „кюлафи“ - високи платнени конуси (кауци), изработени от бяла аба, с отвори за очите и устата, с нос, богато украсени с мъниста и пискюли. За по-страшен вид към маските се пришиват бради и мустаци. Пискюлите - бели, червени, зелени и сини - символизират здравето, кръвта, полето, Балкана и небето.
Баджаците, другият вид старци, носят панталони от кози кожи, обърнати с козината навън. Облечени са със сукмани и бели ризи, а наметките им също са бели и везани. На кръста им виси пъстър колан с големи медни хлопки - обикновено по пет, с общо тегло между 20 и 30 килограма.
Белогащите играят със звънци или чанове, а баджаците - с хлопки. Звънът на звънците наподобява ромона на планински поток, докато хлопките звучат като тътен. Заедно те създават особено, пленително многогласие.
Символиката на танца
Танците на кукерите носят дълбока символика. Белогащите и баджаците първо се подреждат в колона и образуват кръг - знак за кръговрата на живота. След това се завъртат във форма на сърце, символ на любовта и приятелството. Звънът на хлопките известява, че идва време хората да тръгнат по нивите - но едва след края на празника.
Кукерът едновременно предизвиква страх и присмех. Съчетанието от мит, драматизация и художествена интерпретация се превръща за публиката в магията на кукерския карнавал.
Турийските „старци“
Село Турия, Казанлъшко, е известно с кукерите си и с Чудомир. Ето как той описва турийските старци:
„Мало и голямо цяла година чака да дойде Сирни Заговезни, та да излязат насред село кукерите и да заиграят с тежките си хлопки. Преди да се окъпят в студените води на река Турийска, те с пушеци, гърмежи и дрънчене прогонват злото, а с пъстри одежди, забавни роли и дарове поканват пролетта...“ (Чудомир е и автор на първата рисунка в началото на статията)
Кукерите излизат с магарешки каручки, „водят“ камила, булка, свещеник, сватбари, гробари, данъчен инспектор, коминочистач. Фестивалът започва с гръм от черешово топче, а групите са посрещани с широко отворени врати и дарове.
В Турия и Павел баня наричат местните „голи старци", защото играят само по елеци, независимо от студа. Маските им - "сурати" - завършват с кукла, а навремето на върха им е имало кръст с чемшир. Старците носят огромни хлопки, наричани "дюзени", и дървени саби, с които плашат и „бръснат“ хората за здраве и берекет.
Персонажи и сюжет
Персонажите включват старци, цигани, циганка, камила (джамал), камилар и кросноджия. Всеки образ носи символика, свързана с плодородието и обновлението.
Сюжетът е изпълнен с пантомима, хумор и еротични алюзии - символи на оплождането и бъдещия урожай. Навсякъде се разлива вода за берекет, а действието завършва с мъжко хоро в реката.
Фестивалът „Старци в Турия“, основан през 1960 г., ежегодно събира хиляди участници и има състезателен характер.
Живата традиция в Долно Езерово
И в бургаския квартал Долно Езерово традицията е жива. Денят започва с ритуално обхождане на селото от двете кукерски групи - „Каваклии“ и „Тарфалии“. Те влизат в дворовете и играят за здраве и берекет. Следобед всички се събират за общ ритуал - заораване и засяване.
Костюмите са изключително пъстри, каваклиите и тарфалиите са облечени в женски сукмани, бели ризи с бродирани шевици, опасани с хлопки, а в ръцете си носят дълги тояги. Каваклиите твърдят, че техните костюми са автентични - от едно време, маската им е с гугла от черен вълнен плат, обшита с ширити и пъстроцветни копчета, а вместо коси се веят разноцветни ленти. Особено впечатляващи са „песяците“, облечени в тежки костюми от кози кожи с дълъг косъм. Костюмът покрива цялото тяло, включително и главата и тежи 30-40 килограма. Вярва се, че колкото по-страшна е маската, толкова по-силна е защитата срещу злото.
Празникът днес
Макар днес карнавалният момент да доминира, Кукеровден остава граница между реалното и мистичното, човешкото и животинското. Това е празник на съхранената традиция, на пробуждането на природата и възраждането на живота. Кукерите са символ на надеждата и победата на доброто.
Колоритният кукер-каваклия вдъхнови и нашата художничка Веселина Цветкова. С нейна рисунка създадохме чаши, пъзели, чанти и тениски. Кукеровден е чудесен повод да разкажете на децата си за „едно време“ и да събудите интереса им към етнографското богатство на България : https://armagan.bg/chashi-s-kukeri.html
Сурвачката - вълшебната пръчица на българина
Наричали я различно: сурвачка, суровакница, суровица, василичарка, суровишняк; изработвали я най-често от дрян, но и от цер, леска, черница, слива, елша; украсявали я различно - според поминъка в региона, но навсякъде вярвали, че досегът с нея дарява здраве и благодат, нарича и измолва успешна Нова година. От векове ...и до днес!
прочети ощеЗа българските шевици
С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)
прочети ощеУникалният български амулет – мартеницата и какво (не)знаем за нея
"Мартеница пращам надалече - нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена - сила на кръвта..."
прочети ощеЗа името и имените дни
"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева
прочети ощеЖеравна - репортаж от едно пътуване във времето
Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига..
прочети още