Патриотът и философът Буров

Патриотът и философът Буров
31 януари 2025

Като пример за визионерска личност, един от строителите на съвременна България, Атанас Буров е не само политик и финансист. Той е и философ, интелектуалец и гражданин с дълбока социална ангажираност.

 

Буров е описван от съвременниците си като човек с богата мисъл, чувство за хумор и непоклатима воля за следване на принципите си. Той обича литературата, философията, поезията и изкуството. Според Георги Цветков, автор на книгата "Атанас Буров. Живот за България","Нищо човешко не му е чуждо", той е естет, ценител на красивото и на добрата храна.

 

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875 година, произлиза от богат и виден род, възпитан в духа на възрожденския морал и патриархалните ценности. 

 "Нас, децата, баща ми и майка ми ни възпитаваха така, както се възпитават синовете на лордовете в Итън колеж, в Англия. „Бъдете умерени. Имайте парите само като средство да печелите с тях пари. Но не и да ви бъдат те цел в живота. Както земята е средство за прехрана на селянина, така и парата в банката трябва да е за вас като тази земя. Бъдете умерени във всичко. По-малко говорете, повече слушайте.“ Това бе нашето възпитание." ("Срещи с Буров"- Михаил Топалов - Памукчиев )

Завършва Априловската гимназия в Габрово и политически и финансови науки в Сорбоната в Париж. Става финансов експерт и банкер с огромно влияние върху икономическата политика на страната. Той е „държавник“ в истинския смисъл на думата, за него работата е призвание и за разлика от много други, влиза в политиката, воден единствено и само от любовта си към България.

Негови са думите, че „Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството.“  При обявяването на Балканската война, той е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. Ускорено завършва Школата за запасни офицери и се включва в боевете при Чаталджа. Там едва не намира смъртта си, като повежда атака “на нож“, но късметът е на негова страна: куршумът, който го уцелва се забива в джоба, където е металната му запалка. В писмо до съпругата си Буров споделя: „Чувствувам, че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления единствени и незабравими, участвувам и наблюдавам съвсем от близо това страшно героично нещо, а същевременно величествено, което е войната.“  Отличен е с орден „За храброст“. 

 

В друго свое писмо, в изключително тежък момент от живота му, той пише на съпругата си:

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници. Едната на ума и живота ми, другата - на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“  .

В по-късните му трудни години, дори тогава, когато би трябвало да е разочарован от всички и от всичко, в пространните интервюта, които дава на журналиста Михаил Топалов-Памукчиев  („Срещи с Буров“) той казва:

„Глупост е, мъченичество е да се бяга от родината. Умри като просяк, но умри в родината си. Тя е земята, която те обича и те храни. Не я изоставяй никога. Тя може да стане гроб, но може да стане и градина – всичко зависи от тебе. Ако ти си за нея като добър стопанин – ще бъде рай. Но зарежеш ли я, тя буренясва и пропада. Земята е жива – тя диша и страда. Тя обича този, който я обича. Също като майка. Тя иска нежност и любов.“

 

Това е и причината да се включи толкова активно в политиката – за да служи на родината си. Атанас Буров е не само политик и финансист, но и човек, който разбира дълбоката връзка между икономическата стабилност и социалната хармония.

 „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като се отрича миналото.“

 

„Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“

 

„Няма по-страшно бедствие за нацията от безработицата. Тя води до всички пороци и грешки. До глада, до болестите, до пороците, до кражбите, до насилията, до проституцията. Престъпник е този държавник, който допуска безработица.”

 

„Отвръщай с добро на човека, който е до тебе и ти помага в твоите занимания. Ако ти му помогнеш днес на непознатия, той ще ти помогне утре. Не бъдете злопаметни – забравяйте обидите.“

 

 „Парите покваряват дребния човек и извисяват големия. Те не развалят човека. Парата дава сила и кураж. Развалят само слабоватия, хилав човек, със слаб морал.”

 

Той вярва, че парите не са самоцел или средство за постигане на власт над други хора; че тези, които разполагат с богатство, имат моралната отговорност да го използват за процъфтяването на родината си. Известен филантроп, с изключително отношение към образованието, той щедро подпомага редица образователни институции и културни проекти. Буров обаче не си прави никакви илюзии – нито по отношение на народа си, нито по отношение на властта. Макар да обича България, е наясно с всичките пороци на българите:

“Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.“

 

„Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него.“

 

„Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма… Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му.“

 

„Лакомията и властта правят хората свине.“

 

Той е човек, който вярва в значението на личната отговорност и в силата на разума и умереността. Неговите мисли и цитати са останали като свидетелство за мъдрост и житейска позиция.

„Истинската сила на една нация не се крие в нейните въоръжени сили, а в нейната икономическа мощ.“

 

Политиката е не само изкуство на управление, но и на разбирателство и компромис.“

 

„Човекът, който не може да търпи различни мнения, не е истински лидер, а диктатор.“

 

„Пазарът е равенство за всички. Там няма права, няма привилегии. Там има един закон, законът на високото качество.”

 

„Всеки в своята област може да бъде велик, стига да намери време, пролука, капитал, влияние, връзки и исторически шанс.“

 

"Трудът е основата на всичко. Труд, прикачен към добра организация и ред, дава бляскави плодове."

 

"Светът би бил по-добър, ако начело му стояха жените. Не всички от тях, но поне 99 на сто са по-разумни и по-сдържани от нас, мъжете. Всичко правят със сметка и с мярка."

 

"Не се лъже българката. Тя е винаги по-умна от българина. Защото тя го ражда и възпитава. Тя му дава своя ум и своите навици."

 

„Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи.“

 

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема – тогаз можем да бъдем каквито щем – и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи.“

 

„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува….“

 

Атанас Буров е личност, която обединява в себе си всички качества на истинския лидер – интелигентност, решителност, визия и етика. Независимо от политическите турбуленции и трагедиите на времето, той  оставя следа, която вдъхновява и днес.

(Автор на портрета на Буров е художникът Никола Михайлов - един от най-видните български портретисти).

Наричали я различно: сурвачка, суровакница, суровица, василичарка, суровишняк; изработвали я най-често от дрян, но и от цер, леска, черница, слива, елша; украсявали я различно - според поминъка в региона, но навсякъде вярвали, че досегът с нея дарява здраве и благодат, нарича и измолва успешна Нова година. От векове ...и до днес!

прочети още

Чужденецът, благодарение на когото знаем как е изглеждала България през втората половина на 19 век и на когото дължим много от знанията си за историята, религията, езика, географията и бита на българина по онова време.

прочети още

Огънят в живота на старите българи бил благословен. Той е извор на живот, раждане, светлина и плодородие, слънчева магия със защитна и пречистваща сила, но и стихия, страшна и неподвластна на човека. Затова вярвали, че стихията трябва да бъде умилостивена с почит, жертви и празнуване.

прочети още

Ново! Не пропускайте играта на Армаганъ с интригуващи загадки и свежи награди в страниците ни във Фейсбук и Инстаграм !

прочети още

С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)

прочети още

Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?

прочети още

"Мартеница пращам надалече - нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена - сила на кръвта..."

прочети още

След зимният слънчев кръговрат това е първият празник с обреди, изпълнени сред природата, а отрязаните лозови пръчки са първата растителност, ритуално внесена в селището и дома, за да се пренесе жизнеността и плодовитостта от лозата върху хората. За Трифоновден в традиционната култура и някои любопитни стари вярвания и обичаи може да прочетете тук:

прочети още

"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева

прочети още

Мъдрец и хуманист, но най-вече Българин! Владетел на словото и духа, сравняван с Омир, Шекспир, Никос Казандзакис, Гогол, Джойс, Томас Ман, Иво Андрич... Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.

прочети още

В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...

прочети още

Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига...

прочети още

Приказната история за Мариината земя, султанката Тамара-Мара и красивите носии от Мариово - вдъхновение за "Мариовска мома" - ново чаровно допълнение към колекцията ни моми и невести с уникални премени.

прочети още

Как скромната тениска е пътувала през годините и се е превърнала в неразделна част от ежедневието на модерното общество, универсален елемент от облеклото в най-различни стилове...

прочети още

Създавайки нашите армагани ние често пътешестваме назад във времето, преоткриваме скрити съкровища и забравени истини, научаваме интересни истории и съпреживяваме вълнуващи мигове. Каним и Вас - с „Приказки от едно време“ да се докоснем до омаята на едно отминало време и заедно да "утолим жаждата си за истинска хубост". Първата ни „приказка“ е за една прелестна българка и любимата и премяна, за рода и "живата памет".

прочети още