Сурвачката - вълшебната пръчица на българина

Сурвакането е най-типичният новогодишен обичай у нас. Според някои изследователи традицията е възникнала у славяните по време на заселването им на юг от Дунава /около 485 г./, а според други името на обичая – сурвакане, на магическата пръчка – сурвачка, както и нареждането – сурва, сурва, идва от прабългарите, свързвайки го с древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. Други пък вярват, че траките са първите, а името идва от Су (слънце); Ра (бог) и Ва (ново начало).

Правили са сурвакницата в края на годината, за да бележат края, но и началото на следващата, която започва на 1 януари – Васильовден.

Във всяка област в страната има особености по начина, по който които приготвят и украсяват сурвачките:
- Във Видинско и Благоевградско сурвачките се правят от дрян или дъб и се украсяват богато с бръшлян и златисти кравайчета;
- В Софийско се правят от цер;
- В Монтанско, Врачанско, Плевенско и Бургаско – от черница;
- Във Врачанско и Ловешко – от слива;
- В Пернишко и Кюстендилско сурвачките са от леска, която увивали с вълна, а в средата е украсяна с ябълка и житни класове от най-плодородната нива.
- В Хасковско и Ямболско  сурвачките се приготвят от елшак и смайват със своята пъстрота и прелест.
- В Средна и Западна България церовите и дряновите сурвачки носят името "рогалки" и греят в сребърни багри, с което тържествено изразяват почитта към земята и семейството.

Цялостният образ на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените - долния, подземния или невидимия свят.

Най-често сурвачката се прави от свежо откършена дрянова клонка. Здравината и жилавостта на дряна го превърнали в символ на здраве и дълголетие. То цъфти първо и връзва последно; и в най-студената зима е отрупано с пъпки - знакът на пролетта и младостта. Плодовете му узряват най-късно от всички - символ на мъдростта. Това дърво съединява целия човешки живот – от младостта до мъдростта на старостта.

По своята форма сурвачката може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида – т.нар. рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка, като обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните клонки се оформят 2 или 3 кръга, защото кръгът е символ на единството, а пространството вътре в него е защитено. Както хорото се вие на кръг, тъй и дрян се свива за единство и сила. Дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е просто пръчка!

Първите сурвачки не са се украсявали. Само в единия край се обелвала, за да заприлича на разцъфнало цвете. По-късно  започват да ги украсяват с разноцветни вълнени конци, панделки, пискюли, наниз от пуканки и сушени плодове, бобени зърна, чушки, слагат се малки кравайчета, а много често се поставя „златна” или „сребърна” пара, като украсата отразява основния поминък в дадения регион. Вярвали, че колкото по-богата е украсата, толкова по-благодатна ще е годината.

Нищо по сурвачката не е случайно:

- Дряновото клонче трябва е с много пъпки – да е плодородна годината!

- Монетите се слагат за благополучие – да е пълна кесията на стопаните;

- Нанизите от пуканки, царевица и други семенца са за изобилие и берекет;

- Червена вълна се увива около клончето – за здраве;

- Сушени плодове  – за плодородие;

- Лютите червени чушки - против лошотията, да попари злото;

- Гевречетата са за благодарност към реколтата през изминалата година;

- Орехите - да са ни мъдри и смислени приказките и делата;

- Цветните блестящи лентички са като светлината, дето ни огрява непрекъснато.

Сурвакането започва след първи петли, като сурвакари са само неженени момчета от всички възрасти, които ходят по къщите, сурвакат и наричат: блажанка, сурвакия, слава, молитва - вербалната магия на предците, чието действие би трябвало да осигури здраве и изобилие във всичко. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарите. Именно тогава тя става магическа. Затова е много важно и сурвакарите да бъдат здрави, да имат искрено сърце и чисти помисли.

Изпълнила обредната си роля - да възстанови порядъка в природния и човешкия свят, сурвачката не се пази, но не се и изхвърля къде да е. Унищожаването ѝ след празника също става по обредно-магически ред, с който отново се стимулира растеж, здраве и плодовитост. След като обходят къщите, децата хвърлят сурвачките върху покрива на някое високо дърво или в реката, за да не ги тъпчат; някъде ги хвърлят в огнището, че когато искрите опарят дряновицата, наричането ще се сбъдне!

"Сурва, сурва година, пълен кошер със пчели,

голям клас на нива, пълна кесия със пари,

червена ябълка в градина, пълна къща с коприна,

голям грозд на лозе, живо, здраво до година,

жълт мамул в леса, до година до амина!"