Трифон Зарезан - любимият празник на българина

Трифон Зарезан - любимият празник на българина
1 февруари 2023

Трифон Зарезан е един от най-старите и почитани празници от млади и стари. С древни езически корени, празникът има свой първообраз още в тракийските обичаи и в пролетните Дионисиеви тържества, свързани със смяната на сезоните и обредите за плодородие. Смята се, че Св. Трифон е вероятен приемник на тракийския бог на плодородието и виното Сабазий/ Дионис и олицетворява вечно младата и прераждаща се природа.

  • На Трифоновден празнуват лозарите, градинарите, кръчмарите и соколарите, както и хората, които носят имената Трифон, Трифона, Тричко, Рачо, Радка, Лозан, Гроздан....
  • Основният обред е ритуалното зарязване, загробване на лозята. Рязането на лозята е изключително мъжка дейност в традиционната култура и в някои региони има забрана за жените да пристъпват територията на лозята на този ден, „защото не е женска работа и за да ражда лозето“(с. Рила, Дупнишко). Мъжете с обреден хляб, храна и бъклица с вино отиват на лозето, придружени от музиканти с кавали и гайди. Обърнат на изток (за да получи благослова на слънцето), всеки стопанин се прекръства три пъти и отрязва с косера няколко пръчки от три корена и ги поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер; полива отрязаното място с вино и светена вода и благославя: “Колкото капки вино, толкоз коли грозде“. С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино и отнасят за иконите в къщи, вярвайки, че така жизнеността и плодовитостта на лозата се прехвърля и върху хората.

Традицията повелява да се избере „Цар на лозята“ – „Трифон“, който трябва да е добър стопанин, имотен и уважаван, с много лозя и да е „късметлия”, за да бъде такава и годината – богата и плодородна. Начело с него мъжката дружина прави ритуално шествие, като обикаля домовете и се черпи с „червено вино от бяло котле", а празникът завършва в дома на „царя“.

  • Празничната трапеза включва обреден хляб, украсен с лозови листа или грозд, тутманик, пиле или кокошка, пълнени с ориз или булгур и най-хубавото вино, естествено :)  Според народното поверие колкото повече вино се изпие и пролее на празника, толкова по-голям ще е добивът през новия сезон.

Знаете ли, че:

  • В различни краища на страната Трифоновден е наричан още Трифон Зарезой, Трифун Чипия, Трихун, Зарезановден, Трифун пияница...?
  • Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг „на парцали”, то пролетта ще е дъждовна, а кошерите ще са пълни с мед; ако има силен порой, вино ще напълни бъчвите; ако сутринта е слънчева и ясна и годината ще е плодородна...
  • Трифон Зарезан е първият от „Трифунците“ - цикъл от 3 последователни дни (първите три дни от Малък Сечко): 1 февруари -Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне, на 3 февруари – Свети Симеон, известни и като Вълчи празници. В Белоградчишко 2-я и 3-я ден от Трифунците се наричат Разтурняк и Кривулан,(така се казвали двата най-страшни вълка в глутницата). Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. В Странджа Трифонците или Лихите дни се празнуват като Мишкини празници, а в Софийско и Пернишко – на Трифоновден почитат къртиците. В Източни Родопи 1-ви и 2-ри февруари се наричат Сечко-Дечко и са дни за предпазване от зайци.
  • Според народът "Какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът през годината"; "Ако на Втория Трифонец вземеш пари, цяла година ще вземаш, ако дадеш – все ще даваш".
  • Св. Трифон е познат и в други балкански и славянски държави: в Молдова има легенда за Св. Трифон и Св. Богородица, в Сърбия четат молитва на светеца против насекоми по ниви и лозя; в Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите"; а гърците (в Епир) в деня на св. Трифон правят колачета, които търкалят по лозята и градините с думите: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“.

А чували ли сте за обичая „трифоносване“?

  • Това е магическо-обредна практика за осигуряване на плодородие, плодовитост и изобилие, изпълнявана на Трифоновден в Родопите, която се прилага към добитък, безплодни овошни дръвчета, ниви, бездетни жени, дори и към кесиите на мъжете! В Смолянско сутрин стопанката удря с брадва върху стълб, сакаш е добитък и вика „Чуеш ли ме, Трифоне?“, а един от домашните отговаря: “Не чуем те от масло и сирене“, т. е животните ще дадат много мляко и масло през годината.
  • Подобно е и „трифоносването“ на дървета, които не раждат. 7-8 годишно дете замахва с брадва и заплашва фиданката:„Раждаш ли щиш, или ща та присякам?“, а майка му го спира: “Ни мой я хала, ще да роди лятоска, я знаям“. 
  • Пак в Родопите на Трифоновден се прави и магия за челяд: обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който докато го бръсне, го порязва на три места по шията. Нераждащите жени пък "трифоносвали" с мотовилка и вярвали, че всички действия и наричания трябва да се сторят три пъти, за да имат успех.

И нека завършим с „творящото слово“ на народните наричания на Трифоновден - лозарските благословии:

  • "Както тече мъзгата по лозите, тъй да тече виното по бъчвите!";
  • “Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всеки пън по чебър!”;
  • „Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите!“;
  • „Хайде да е берекет, да прелива през прагове! -  Амин!"

Източници: "Български светци и празници“- Л. Старева; „Българска митология“ – енцикл. речник, съст. А Стойнев; „Традиции и празници на Българите“- проф. Д.и.н. Р. Попов; Уикипедия; снимки:Интернет

Ново! Не пропускайте играта на Армаганъ с интригуващи загадки и свежи награди в страниците ни във Фейсбук и Инстаграм !

прочети още

С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)

прочети още

Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?

прочети още

"Мартеница пращам надалече - нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена - сила на кръвта..."

прочети още

"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева

прочети още

Мъдрец и хуманист, но най-вече Българин! Владетел на словото и духа, сравняван с Омир, Шекспир, Никос Казандзакис, Гогол, Джойс, Томас Ман, Иво Андрич... Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.

прочети още

В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...

прочети още

Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига...

прочети още

Приказната история за Мариината земя, султанката Тамара-Мара и красивите носии от Мариово - вдъхновение за "Мариовска мома" - ново чаровно допълнение към колекцията ни моми и невести с уникални премени.

прочети още

Как скромната тениска е пътувала през годините и се е превърнала в неразделна част от ежедневието на модерното общество, универсален елемент от облеклото в най-различни стилове...

прочети още

Създавайки нашите армагани ние често пътешестваме назад във времето, преоткриваме скрити съкровища и забравени истини, научаваме интересни истории и съпреживяваме вълнуващи мигове. Каним и Вас - с „Приказки от едно време“ да се докоснем до омаята на едно отминало време и заедно да "утолим жаждата си за истинска хубост". Първата ни „приказка“ е за една прелестна българка и любимата и премяна, за рода и "живата памет".

прочети още