Уникалният български амулет – мартеницата и какво (не)знаем за нея

Уникалният български амулет – мартеницата и какво (не)знаем за нея
1 март 2023

Един от най-жизнените ни обичаи в началото на пролетта е киченето с мартеници. Мартеницата е не просто накит, тя е уникален амулет и благословия. Всички обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне, представляват една магическа, вълшебна практика, която цели да предизвика плодородие, да донесе щастие, да пази от болести и от беди.

       Произходът на мартеницата се губи назад в древната езическа история на Балканския полуостров, от времето на траки и елини, свързана със земеделските култове към природата. Ранни писмени извори назовават предците на мартениците ейресионе (от erion – вълна на старогр.) и представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци.

     Класическият вариант е усукан червен и бял вълнен конец, тъй като народът приписва апотропейна магическа сила на вълната, като символ на женското начало. По-късно навлиза и памучната прежда. От пресукания конец оформяли и различни украси – „топчета“, ‚гушчици“, „китки“, „пумпалчета“(вижте рисунките на стари мартенички от началото на миналия век.) Народната фантазия постепенно превръща двете снопчета бели и червени конци в „човечета“ - първоначално правили „момчета с крачета“ за момчетата и „куклички с фустички“ за момичетата. По-късно (след 1920 г.) се утвърждават мартениците от едно „момченце“  и едно „момиченце“ – раждат се Пижо и Пенда. Към традиционната мартеница добавяли и дървени топчета, желъди, пашкули, цеви и елементи - символи: черупки от охлюви - за здраве и сила; скилидки чесън - за предпазване от зли сили; сини мъниста - против уроки, паричка - за благополучие; конче, кръстче, топчета и снопчета от разноцветни конци… В Балчик завързвали на мартеничката „рубенце“ (златна или сребърна паричка) за здраве и благодат.

     Някога мартениците се приготвяли от най-старата жена в дома в навечерието на празника или в ранни зори на 1 март преди изгрев слънце, като се изисква тя да не е докосвала огън - в противен случай мартеницата загубвала магическата си сила. Бабата взема вълна (от Бабинден или от домашната), полуоприда я с вретено, без да я слага на хурка, приготвя мартенички и ги завързва на децата, преди да са се събудили.(Има и изключения, напр. известно е, че в кв. Горни Воден, Асеновград, момите правят мартеници за любимите си, което говори и за брачна символика на този обреден предмет. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Ергените ги носели с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.)

     Според етнографите, мартеницата била преди всичко  украса за деца и после за възрастни. Пожеланието е: „Да е здраво детето и червено, да остарее и побелее“ – т.е. бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила. С мартеници кичели и плодните дръвчета и домашните животни; като семейна пролетна украса мартеницата се среща на пътните врати и кошарите, на хурките на младоженките и сватбените знамена, вързвали се на родилката и всяко новородено дете; мартеницата присъства под формата на дълъг шнур и при опаковане на скъпи дарове... Символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно да носи здраве, сила и плодовитост.

     Традицията повелява всяко дете да види първото цъфнало дърво и първите прелетни птици, закичено с мартеница. Обичайната продължителност за носене на мартениците е от 1 март до народния празник Младенци, поветен на децата, след което се вързват на плодно дръвче (за да са румени и здрави); хвърля се в реката ( за да върви всичко „по вода“) или се слага под камък и след 9 дни се гадае по нея за животните, а момите гадаят за бъдещият си жених.

 

С мартениците за свързани някои „правила“:

  • Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво (може би защото това е посоката, по която се движи кръвта в човешкото тяло);
  • Мартеницата се завързва винаги на дясната ръка. Според българския фолклор за дясната ръка се казва, че това е "правата ръка". (Човек с дясната ръка се кръсти, на дясно се води и хорото.) Когато се закачва на гърдите, това се прави отляво – до сърцето;
  • Мартеницата трябва да бъде от естествени материали - вълна, памук, дърво,  защото те са силен енергиен източник.
  • Казва се, че мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човекът и късмета!
  • Здраве, късмет и благоденствие носи онази мартеница, която ти е вързана, наречена от някого, затова не купувайте и не правете лично за себе си, а за роднини и приятели.
  • Мартеница не се подарява, а се вързва; най-ценна е лично изработената мартеница, защото не е просто украшение, а амулет – благословия, носи вплетена мисълта и енергията на този, който я е изработил.

А знаете ли, че:

  • Красивият пролетен накит има и други имена: китица (Северозападна България), гадалушка (Лясковец), мартичка, мартенича (Пернишко), мартишора (Добричко), кичилка, баяница, Марта...
  • Пижо и Пенда в Плевенско се казват Рачко и Дешка;
  • В Родопите мартениците били многоцветни (розов, син и зелен цвят), а в Софийско и Мелнишко основните цветове били син и червен.
  • Някога в Сопот правели мартеници и от лен, а в Ловешко, Етрополско и Бургаско - и от копринена прежда;
  • В миналото носели мартениците освен на ръцете, врата и гърдите и на много различни места на тялото: на пръстите на краката, на лактите под ръкавите на ризата или на кръста под пояса, в гащите (при мъже и ергени) - все места слаби и застрашени, имащи нужда от защитната сила на мартеницата.
  • Мартеници, макар и не толкова разпространени има и в други балкански страни: В Румъния и Молдова се наричат мъртишор и се връзват на ръцете само на жените и децата, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката; мартеници в Албания има в областите Голо Бърдо и Преспа с името моняк, в Северна Македония се наричат мартинки, а в планинските райони на Северна Гърция - марти.
  • През 2017 г. мартеницата е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Източници: "Обичани обичаи" Л. Йорданова; "Българска митология" - енцикл. речник, съст. А Стойнев

Огънят в живота на старите българи бил благословен. Той е извор на живот, раждане, светлина и плодородие, слънчева магия със защитна и пречистваща сила, но и стихия, страшна и неподвластна на човека. Затова вярвали, че стихията трябва да бъде умилостивена с почит, жертви и празнуване.

прочети още

Ново! Не пропускайте играта на Армаганъ с интригуващи загадки и свежи награди в страниците ни във Фейсбук и Инстаграм !

прочети още

С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)

прочети още

Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?

прочети още

След зимният слънчев кръговрат това е първият празник с обреди, изпълнени сред природата, а отрязаните лозови пръчки са първата растителност, ритуално внесена в селището и дома, за да се пренесе жизнеността и плодовитостта от лозата върху хората. За Трифоновден в традиционната култура и някои любопитни стари вярвания и обичаи може да прочетете тук:

прочети още

"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева

прочети още

Мъдрец и хуманист, но най-вече Българин! Владетел на словото и духа, сравняван с Омир, Шекспир, Никос Казандзакис, Гогол, Джойс, Томас Ман, Иво Андрич... Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.

прочети още

В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...

прочети още

Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига...

прочети още

Приказната история за Мариината земя, султанката Тамара-Мара и красивите носии от Мариово - вдъхновение за "Мариовска мома" - ново чаровно допълнение към колекцията ни моми и невести с уникални премени.

прочети още

Как скромната тениска е пътувала през годините и се е превърнала в неразделна част от ежедневието на модерното общество, универсален елемент от облеклото в най-различни стилове...

прочети още

Създавайки нашите армагани ние често пътешестваме назад във времето, преоткриваме скрити съкровища и забравени истини, научаваме интересни истории и съпреживяваме вълнуващи мигове. Каним и Вас - с „Приказки от едно време“ да се докоснем до омаята на едно отминало време и заедно да "утолим жаждата си за истинска хубост". Първата ни „приказка“ е за една прелестна българка и любимата и премяна, за рода и "живата памет".

прочети още