Уникалният български амулет – мартеницата и какво (не)знаем за нея

 Един от най-жизнените ни обичаи в началото на пролетта е киченето с мартеници. Мартеницата е не просто накит, тя е уникален амулет и благословия. Всички обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне, представляват една магическа, вълшебна практика, която цели да предизвика плодородие, да донесе щастие, да пази от болести и от беди.

 Произходът на мартеницата е свързана със земеделските култове към природата от времето на траки и елини. Ранни писмени извори назовават предците на мартениците ейресионе (от erion – вълна на старогр.) и представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци.

 Класическият вариант е усукан червен и бял вълнен конец, тъй като народът приписва апотропейна магическа сила на вълната, като символ на женското начало. По-късно навлиза и памучната прежда. От пресукания конец оформяли и различни украси – „топчета“, ‚гушчици“, „китки“, „пумпалчета“(вижте рисунките на стари мартенички от началото на миналия век.) Народната фантазия постепенно превръща двете снопчета бели и червени конци в „човечета“ - първоначално правили „момчета с крачета“ за момчетата и „куклички с фустички“ за момичетата. По-късно (след 1920 г.) се утвърждават мартениците от едно „момченце“  и едно „момиченце“ – раждат се Пижо и Пенда. Към традиционната мартеница добавяли и дървени топчета, желъди, пашкули, цеви и елементи - символи: черупки от охлюви - за здраве и сила; скилидки чесън - за предпазване от зли сили; сини мъниста - против уроки, паричка - за благополучие; конче, кръстче, топчета и снопчета от разноцветни конци… В Балчик завързвали на мартеничката „рубенце“ (златна или сребърна паричка) за здраве и благодат.

 Някога мартениците се приготвяли от най-старата жена в дома в навечерието на празника или в ранни зори на 1 март преди изгрев слънце, като се изисква тя да не е докосвала огън - в противен случай мартеницата загубвала магическата си сила. Бабата взема вълна (от Бабинден или от домашната), полуоприда я с вретено, без да я слага на хурка, приготвя мартенички и ги завързва на децата, преди да са се събудили.(Има и изключения, напр. известно е, че в кв. Горни Воден, Асеновград, момите правят мартеници за любимите си, което говори и за брачна символика на този обреден предмет. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Ергените ги носели с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.)

 Според етнографите, мартеницата била преди всичко  украса за деца и после за възрастни. Пожеланието е: „Да е здраво детето и червено, да остарее и побелее“ – т.е. бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила. С мартеници кичели и плодните дръвчета и домашните животни; като семейна пролетна украса мартеницата се среща на пътните врати и кошарите, на хурките на младоженките и сватбените знамена, вързвали се на родилката и всяко новородено дете; мартеницата присъства под формата на дълъг шнур и при опаковане на скъпи дарове... Символиката на мартеницата е насочена в две посоки – предпазва от зли сили, лоши очи и беди и същевременно да носи здраве, сила и плодовитост.

 Традицията повелява всяко дете да види първото цъфнало дърво и първите прелетни птици, закичено с мартеница. Обичайната продължителност за носене на мартениците е от 1 март до народния празник Младенци, поветен на децата, след което се вързват на плодно дръвче (за да са румени и здрави); хвърля се в реката ( за да върви всичко „по вода“) или се слага под камък и след 9 дни се гадае по нея за животните, а момите гадаят за бъдещият си жених.

С мартениците за свързани някои „правила“:

• Конецът на мартеницата се усуква задължително наляво (може би защото това е посоката, по която се движи кръвта в човешкото тяло);
• Мартеницата се завързва винаги на дясната ръка. Според българския фолклор за дясната ръка се казва, че това е "правата ръка". (Човек с дясната ръка се кръсти, на дясно се води и хорото.) Когато се закачва на гърдите, това се прави отляво – до сърцето;
• Мартеницата трябва да бъде от естествени материали - вълна, памук, дърво,  защото те са силен енергиен източник.
• Казва се, че мартеницата никога не се изхвърля, за да не си изхвърли човекът и късмета!
• Здраве, късмет и благоденствие носи онази мартеница, която ти е вързана, наречена от някого, затова не купувайте и не правете лично за себе си, а за роднини и приятели.
• Мартеница не се подарява, а се вързва; най-ценна е лично изработената мартеница, защото не е просто украшение, а амулет – благословия, носи вплетена мисълта и енергията на този, който я е изработил.

А знаете ли, че:

• Красивият пролетен накит има и други имена: китица (Северозападна България), гадалушка (Лясковец), мартичка, мартенича (Пернишко), мартишора (Добричко), кичилка, баяница, Марта...
• Пижо и Пенда в Плевенско и Габровско се казват Рачко и Дешка;
• В Родопите мартениците били многоцветни (розов, син и зелен цвят), а в Софийско и Мелнишко основните цветове били син и червен.
• Някога в Сопот правели мартеници и от лен, а в Ловешко, Етрополско и Бургаско - и от копринена прежда;
• В миналото носели мартениците освен на ръцете, врата и гърдите и на много различни места на тялото: на пръстите на краката, на лактите под ръкавите на ризата или на кръста под пояса, в гащите (при мъже и ергени) - все места слаби и застрашени, имащи нужда от защитната сила на мартеницата.
• Мартеници, макар и не толкова разпространени има и в други балкански страни: В Румъния и Молдова се наричат мъртишор и се връзват на ръцете само на жените и децата, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката; мартеници в Албания има в областите Голо Бърдо и Преспа с името моняк, в Северна Македония се наричат мартинки, а в планинските райони на Северна Гърция - марти.
• През 2017 г. мартеницата е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Източници: "Обичани обичаи" Л. Йорданова; "Българска митология" - енцикл. речник, съст. А Стойнев