Задачки-закачки :)

Кукеровден като празник на плодородието, надеждата и българската идентичност. Открийте магията на кукерите - символика, ритуали и традиции от Карлово, Турия и Долно Езерово.

Антоновден и Атанасовден са два поредни зимни празника в българския народен календар, дълбоко свързани с вярата, здравето и надеждата за идващата пролет. Макар и отбелязвани в средата на най-студения сезон, те носят топло послание – за закрила, изцеление и духовна сила.

Йордановден (6 януари) и Ивановден (7 януари) - заключителните празници от Коледния цикъл

Върбинка Димитрова: една българка, която превърна вярата си в мисия

Oтбелязваме 130 години от рождението на Евгения Лепавцoва, една забележителна личност - художничка, учителка и доброволка - самарянка, която посвети голяма част от живота си на събирането, изследването и съхранението на народните ни костюми.

Когато кажем „Чудомир“, първото, което ни идва наум, са незабравимите „Нашенци“ и забавните му разкази, в които героите оживяват с пъстрите си характери и непринудена реч. Не толкова позната (освен на специалистите и в родния му край) е любовта му към шевиците и неуморната събираческа и краеведска дейност, за която искаме да ви разкажем тук.

На 27 февруари 1945 г., преди 80 години, с наредба-закон в Държавен вестник е обнародвана така наречената Правописна реформа в България. Тя предизвиква бурни реакции в обществото и оставя дълбок отпечатък върху развитието на българския език и писменост. Въпросът с буквите се превръща в национален, политически и държавен. Но кои са най-значимите промени и какви са последствията?

Атанас Буров е една от най-влиятелните личности в съвременната българска история, символ на българския политически и финансов успех през първата половина на XX век. Политик и общественик, патриот с визия за модерна България, той умело съчетава ръководните си функции с лична етика и философия за общественото добро. За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме“

Наричали я различно: сурвачка, суровакница, суровица, василичарка, суровишняк; изработвали я най-често от дрян, но и от цер, леска, черница, слива, елша; украсявали я различно - според поминъка в региона, но навсякъде вярвали, че досегът с нея дарява здраве и благодат, нарича и измолва успешна Нова година. От векове ...и до днес!

Чужденецът, благодарение на когото знаем как е изглеждала България през втората половина на 19 век и на когото дължим много от знанията си за историята, религията, езика, географията и бита на българина по онова време.

Огънят в живота на старите българи бил благословен. Той е извор на живот, раждане, светлина и плодородие, слънчева магия със защитна и пречистваща сила, но и стихия, страшна и неподвластна на човека. Затова вярвали, че стихията трябва да бъде умилостивена с почит, жертви и празнуване.

С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)

Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?

"Мартеница пращам надалече - нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена - сила на кръвта..."

След зимният слънчев кръговрат това е първият празник с обреди, изпълнени сред природата, а отрязаните лозови пръчки са първата растителност, ритуално внесена в селището и дома, за да се пренесе жизнеността и плодовитостта от лозата върху хората. За Трифоновден в традиционната култура и някои любопитни стари вярвания и обичаи може да прочетете тук:

"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева

Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.

В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...

Радостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига..

Приказната история за Мариината земя, султанката Тамара-Мара и красивите носии от Мариово - вдъхновение за "Мариовска мома" - ново чаровно допълнение към колекцията ни.

Как скромната тениска е пътувала през годините и се е превърнала в неразделна част от ежедневието на модерното общество, универсален елемент от облеклото в най-различни стилове

Създавайки нашите армагани ние често пътешестваме назад във времето. Преоткриваме скрити съкровища и забравени истини, научаваме интересни истории и съпреживяваме вълнуващи мигове... Каним и Вас - с „Приказки от едно време“ да се докоснем до омаята на едно отминало време и заедно да "утолим жаждата си за истинска хубост". Първата ни „приказка“ е за една прелестна българка и любимата и премяна, за рода и "живата памет".