Българската шевица е пленителен разказ за живота на българите, предавана от поколение на поколение с мъдрост и изящество. От нея научаваме кои сме, от къде идваме, историята на земята ни и подредбата на света. Димитър Маринов (книжовник, етнограф и първи директор на Националния етнографски музей) пише: “В тия шарки се изказват радост или скръб, тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов. Те представляват една молитва, написана със символически белези”. Те са поклон към природата и всичко, което ни заобикаля. Българката е закодирала в шевиците силата на незримото, божественото, в тях тя е вложила любовта си към красотата и към най-близките, за които шевиците са наричани. Бродираните знаци и изображения представляват своеобразен амулет за здраве и неприкосновеност.
Шевиците са своеобразно „писмо“, магически знаци, поставяни, за да осигурят на хората помощ и покровителство. Предците ни били убедени в силата на избродираното и вярвали, че ако се отреже част от везбата на дрехата се разваля доброто заклинание и човек става уязвим за злини и беди.
Някога бродерията имала и функция на своеобразна визитка. Тя е знак за принадлежност към човешкия свят (с чисто бели дрехи са само самодивите и орисниците), подсказва пола, възрастта, регионалната и социалната принадлежност на човека. По нея хората можели да "разчетат" кой си: богат или беден, ерген или женен мъж, мома или млада булка... В някои краища като златоградския, в престилката са вплитани тайни кодове, показващи от кой род е момата. (Жените от даден род имали точно определена украса на престилката, своеобразен "герб на рода").
Шевичните украси на дрехите били твърде различни в различните етапи на човешкия живот: Съвсем семпла е шевицата при малките деца (в граничната зона между природата и културата), някъде само ризките били поръбвани с червено конче по края на ръкавите и пазвата. С порастването, растяла и украсата при момата и ергенът, показвайки тяхната значимост (осигуряват продължението на рода, пълноценни участници са в труда и общността). Най-пищна и ярка е шевицата на сватбеното облекло, за да осигури защита на младоженците, уязвими при прехода от един в друг социален статус. След сватбата шевиците продължават да присъстват в най-ярките си форми по дрехите на мъжете и жените, особено празничните, докато напуснат фертилна възраст. С напредването на годините, шевицата по облеклото "обеднява" като цветове и форми, става по-тъмна и се „отдръпва" към ръбовете на дрехата (старците, като въплъщение на мъдростта, нямат нужда от привличащата погледи шевица, да се доказват).
А многообразието от багри и мотиви на територията на малка България е впечатляващо! Трите компонента на традиционната българска шевица - ритъм, симетрия и контраст са валидни по цялата етническа територия, населена с българи, но всеки регион има характерни и открояващи се орнаменти, цветове, специфични мотиви. Те са и изключително разнообразни по техника на изпълнение, структура, модели, материали…
Шевиците в Софийско, Дупнишко, Самоковско и Македония традиционно се извезвали с богата едрофигурна везба с пъстър колорит и орнаментика. Софийската кошуля е плътно избродирана от раменете до китката, обикновено представлява сложна симетрична комбинация от семантично богати геометрични мотиви. В Дупнишко и Самоковско е застъпено везането по предварителна рисунка на платното, което се изпълнява със ситни бодове, с помощта на гергеф. Най-характерното за Дупнишката шевица е нейната асиметричност и колорит, с богатство на растителни и геометрични орнаменти в червено, оранжево и зелено, преплетени със сърма. Самоковската ръкавна везба е с геометризирана и стилизирана растителна орнаментика, изпълнена с едри стълбовидни мотиви, украсени с листа и стилизирани плодове, а по полите на ризите се редуват причудливи птици, пауни, коне и човечета. Македонската шевица е отличима със своята плътност, с едра геометрична орнаментиката върху гъсто извезана основа, покриваща изцяло ръкава на ризата, с типично преливане на червено и винено. С дребни мотиви в меки пастелни тонове са украсени ризите в Елинпелинско. От шевиците в Тракия и Родопите пък струи свежо пъстроцветие с преобладаващи оранжеви, жълти, сини и зелени багри, като везмото е в малки, ритмично редуващи се квадрати. Бродерията по ризите от Одринска Тракия и Мала Азия е с възлест бод, придаващ релефност на рисунъка, изобразяващ геометрични и стилизирани растителни орнаменти, животински и човешки фигури. Изящни дребни разноцветни фигури просветват по бялото платно на ризите от Варненско, Добруджа и Бесарабия. Особено красиви са сукманите в Ямболско, Сливенско, Казанлъшко и Старозагорско с пъстро везмо по пазвите на дрехата и с богати везани поли и допълнителни апликирани украси. За Северозападна България е характерно дребно везмо, изработено в кръстат и полегат бод в нежни пастелни тонове. Постепенно цветовете потъмняват от запад на изток. Врачанските ризи впечатляват с везмото си в ярки, наситени червени тонове. В Средна Северна България шевиците са тъмночервени, тъмновиолетови, кафяви до черни, везбата е фина и ситна в симетрична хармония. Тъмните цветове са преобладаващи и в капанските мотиви в Разградско, докато на ръкавите на ризите в Североизточна България греят огнените тонове на червеното и оранжевото, съчетани с тъмно син и черен цвят по полите.
Високата художествена стойност на везбата се дължи най-вече на умелия подбор, съчетаване и обработка на материалите. Обикновено се използват вълнени и копринени конци, по-късно и памучни, а металните (сърмени) нишки придават блясък и великолепие на шевицата.
Oтбелязваме 130 години от рождението на Евгения Лепавцoва, една забележителна личност - художничка, учителка и доброволка - самарянка, която посвети голяма част от живота си на събирането, изследването и съхранението на народните ни костюми.
прочети ощеКогато кажем „Чудомир“, първото, което ни идва наум, са незабравимите „Нашенци“ и забавните му разкази, в които героите оживяват с пъстрите си характери и непринудена реч. Не толкова позната (освен на специалистите и в родния му край ) е любовта му към шевиците и неуморната събираческа и краеведската дейност, за която искаме да ви разкажем тук.
прочети ощеНа 27 февруари 1945 г., преди 80 години, с наредба-закон в Държавен вестник е обнародвана така наречената Правописна реформа в България. Тя предизвиква бурни реакции в обществото и оставя дълбок отпечатък върху развитието на българския език и писменост. Въпросът с буквите се превръща в национален, политически и държавен. Но кои са най-значимите промени и какви са последствията?
прочети ощеАтанас Буров е една от най-влиятелните личности в съвременната българска история, символ на българския политически и финансов успех през първата половина на XX век. Политик и общественик, патриот с визия за модерна България, той умело съчетава ръководните си функции с лична етика и философия за общественото добро. За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме“
прочети ощеНаричали я различно: сурвачка, суровакница, суровица, василичарка, суровишняк; изработвали я най-често от дрян, но и от цер, леска, черница, слива, елша; украсявали я различно - според поминъка в региона, но навсякъде вярвали, че досегът с нея дарява здраве и благодат, нарича и измолва успешна Нова година. От векове ...и до днес!
прочети ощеЧужденецът, благодарение на когото знаем как е изглеждала България през втората половина на 19 век и на когото дължим много от знанията си за историята, религията, езика, географията и бита на българина по онова време.
прочети ощеОгънят в живота на старите българи бил благословен. Той е извор на живот, раждане, светлина и плодородие, слънчева магия със защитна и пречистваща сила, но и стихия, страшна и неподвластна на човека. Затова вярвали, че стихията трябва да бъде умилостивена с почит, жертви и празнуване.
прочети ощеНово! Не пропускайте играта на Армаганъ с интригуващи загадки и свежи награди в страниците ни във Фейсбук и Инстаграм !
прочети ощеЗнаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?
прочети още"Мартеница пращам надалече - нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена - сила на кръвта..."
прочети ощеСлед зимният слънчев кръговрат това е първият празник с обреди, изпълнени сред природата, а отрязаните лозови пръчки са първата растителност, ритуално внесена в селището и дома, за да се пренесе жизнеността и плодовитостта от лозата върху хората. За Трифоновден в традиционната култура и някои любопитни стари вярвания и обичаи може да прочетете тук:
прочети още"Магията на името е словесно заклинание, то е пожелание и закрила, духовният заряд, с който тръгваме по тази земя, невидимата връзка с предците и душата на рода..." д. ф. н. Лилия Старева
прочети ощеМъдрец и хуманист, но най-вече Българин! Владетел на словото и духа, сравняван с Омир, Шекспир, Никос Казандзакис, Гогол, Джойс, Томас Ман, Иво Андрич... Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.
прочети ощеВ средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...
прочети ощеРадостта да си част от вълшебството, наречено "Фестивал на фолклорната носия" е несравнима и трудно се описва с думи. И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига...
прочети ощеПриказната история за Мариината земя, султанката Тамара-Мара и красивите носии от Мариово - вдъхновение за "Мариовска мома" - ново чаровно допълнение към колекцията ни моми и невести с уникални премени.
прочети ощеКак скромната тениска е пътувала през годините и се е превърнала в неразделна част от ежедневието на модерното общество, универсален елемент от облеклото в най-различни стилове...
прочети ощеСъздавайки нашите армагани ние често пътешестваме назад във времето, преоткриваме скрити съкровища и забравени истини, научаваме интересни истории и съпреживяваме вълнуващи мигове. Каним и Вас - с „Приказки от едно време“ да се докоснем до омаята на едно отминало време и заедно да "утолим жаждата си за истинска хубост". Първата ни „приказка“ е за една прелестна българка и любимата и премяна, за рода и "живата памет".
прочети още