Жеравна - репортаж от едно пътуване във времето
"Още не заглъхнали празничните камбани на Голяма Богородица, а Жеравна пак посреща гости... Да прекрачим в този отминал и позабравен приказен свят " ни кани на входа "Фестиваленъ вестникъ" - изданието нa 14-я международен Фестивал на фолклорната носия.
Разбудена от ритъма на тъпани и гайди, огласяна от хорска глъчка и момински смях, Добромерица наистина е като оживяла приказка. Пътеките под високите борики, пусти до вчера, днес тръпнат под пъргави стъпки и палави детски крачета, а любопитните слънчеви лъчи, провирайки се между клоните, прескачат от носия на носия, коя от коя по-кипра и по-гиздава, поспират като блестунки върху пафтите и прочелниците - като че дирят най-личната, най-прелестната мома. А красиви моми и напети ергени - дал бог в изобилие, знаем, щедра на хубост е българската земя... От всички струи настроение и радостна възбуда с усещане за празник - сякаш хората сa захвърлили всичките си неволи, отърсили се от делничното и са завладяни от магията на „едно време“. Жените бързат да разгледат пъстрата чаршия и да се похвалят с премените си, а мъжете - да опитат майсторлъшките мезета с отлежали питиета. Старовремската кухня е рай за чревоугодниците, а пъстрите сенки изкушават мнозина да полегнат и подремнат дори, без да се притесняват от шума и олелията наоколо. Хороигралците пък нямат умора - хорцата се вият и извиват, не спират чак до първи петли!
Под звездното небе на Добромерица има за всекиго по нещо - приказни гледки, "Кът за моми и ергени", демонстрация на народни занаяти, фолклорни концерти, нестинарски игри, надиграване, конкурси за автентични носии и накити, силови игри и народни борби, автентичен фолклор и нощно етно-фолк джамбуре...
В залисията на чаршията, улисани сред мющерии и зяпачи, не успяхме да видим всичко, но пъстрото дефиле от празнични премени, което се изниза пред очите ни, компенсира това. Очите ни се ненагледаха на шарки и везма, душите ни се напълниха! И не бихме могли да го кажем по-точно и по-хубаво от Анита Комитска: "Магията на носията е в съзвучието на шарките, което струи от нея, в блясъка на сърмата, монетите, мънистата, в причудливите форми, обрисувани от гайтани и ширити ... Пъстроцветие грее от втъкнатите в косите им нашарени птичи пера. Дрехата излъчва мирис на босилек и здравец, на смин и трендафил, ухае на ябълките, черешите, гроздето, с които се китят жените. Носията е не само приказна картина, аромат, но и благогласие. Накитите на българката - прочелници, обеци, тепелъци, подбрадници, висулки, гривни, гердани, копчета, звънят при всяко движение, стъпка, танц.." (Български народни носии)
Ако трябва с няколко думи да опишем 3-те дни на фестивала, те са: дивна природа, свидни бабини носии, радост, благи усмивки, магични ритми, безспирни хора... Истинско пиршество за сетивата!
Обгърнати от атмосферата на най-българските години - тези на националното ни Възраждане, се чувстваме истински. Всички тук, преобразени в бабините и дядовите премени, явно имаме нужда от това пътешествие назад, може би да намерим нещо позагубено или забравено... Или да почерпим сили от корените си?! Сякаш обличайки дрехите, съпреживяваме мигове от живота на предците. И преживяното ни пречиства. По-светли стават усмивките ни, по-друг е блясъкът в очите, а думите - по-благи и искрени. Усещането е за единност и надежда за бъдещето!
И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига. Може би затова си тръгваме окрилени и мъничко по-добри - до догодина, когато ще се върнем за поредната доза българска магия.
Гергьовден - Празникът на живота: традиции, вяра и надежда
На Гергьовден земята се събужда, магията оживява, а традициите разказват истории за надежда, изобилие и ново начало...
прочети ощеДа нарисуваш един народ: Иван Мърквичка
Има художници, които рисуват картини… и такива, които съхраняват душата на един народ. Чехът, влюбил се в България и посветил й живота и таланта си, е от вторите. С четка и цвят той ни връща към една България, която диша, живее и пази душата си - чрез багрите на носиите, ритъма на хората, тишината на Задушница и живия пулс на българския бит.
прочети ощеМагията на великденските яйца - традиции, символи и история с багри
Има нещо специално в мириса на сварени яйца и пъстрата бъркотия, която настава в домовете ни в дните преди Великден. Нещо топло, познато и почти магично - не просто подготовка за празник, а ритуал, който свързва поколенията. Всяко яйце, потопено в боя, носи със себе си история. История, която започва много преди нашите баби.
прочети ощеКогато духът побеждава съдбата - историята на Върбинка Димитрова
Върбинка Димитрова: една българка, която превърна вярата си в мисия
прочети ощеЕвгения Лепавцoва - художникът, който превърна българската народна носия в изкуство!
Oтбелязваме 130 години от рождението на Евгения Лепавцoва, една забележителна личност - художничка, учителка и доброволка - самарянка, която посвети голяма част от живота си на събирането, изследването и съхранението на народните ни костюми.
прочети ощеЧудомир и шевиците
Когато кажем „Чудомир“, първото, което ни идва наум, са незабравимите „Нашенци“ и забавните му разкази, в които героите оживяват с пъстрите си характери и непринудена реч. Не толкова позната (освен на специалистите и в родния му край) е любовта му към шевиците и неуморната събираческа и краеведска дейност, за която искаме да ви разкажем тук.
прочети ощеПрогонените букви
На 27 февруари 1945 г., преди 80 години, с наредба-закон в Държавен вестник е обнародвана така наречената Правописна реформа в България. Тя предизвиква бурни реакции в обществото и оставя дълбок отпечатък върху развитието на българския език и писменост. Въпросът с буквите се превръща в национален, политически и държавен. Но кои са най-значимите промени и какви са последствията?
прочети ощеПатриотът и философът Буров
Атанас Буров е една от най-влиятелните личности в съвременната българска история, символ на българския политически и финансов успех през първата половина на XX век. Политик и общественик, патриот с визия за модерна България, той умело съчетава ръководните си функции с лична етика и философия за общественото добро. За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме“
прочети ощеКой е Феликс Каниц и защо го наричат „Колумб на Балканите“ ?
Чужденецът, благодарение на когото знаем как е изглеждала България през втората половина на 19 век и на когото дължим много от знанията си за историята, религията, езика, географията и бита на българина по онова време.
прочети ощеЗа българските шевици
С поклон към „оная оная незнайна женица, дето първа втъкала е прелестта на земята ни във шевица" (Вл. Башев)
прочети ощеКозунакът и тайните на великденския обреден хляб
Знаете ли, че традиционният за Великден козунак се е появил на нашата трапеза едва преди около стотина години? А чували ли сте за „кукулник“, „конка“, „комколник“, „разговялка“, „спредавци“, „чурек“?
прочети още"Човек се познава по делата си" - Aнтон Дончев
Мисли и цитати от Човека, който търсеше светлина за хората.
прочети ощеИван Хаджийски за българина – диагноза, валидна и днес
В средата на 30-те години на миналия век млад мъж обикаля България пеша и с колело. На гърба си носи 20-килограмова раница, в която се намира и пишеща машина, а от джоба му стърчи голям тефтер...
прочети още