Жеравна - репортаж от едно пътуване във времето

"Още не заглъхнали празничните камбани на Голяма Богородица, а Жеравна пак посреща гости... Да прекрачим в този отминал и позабравен приказен свят " ни кани на входа "Фестиваленъ вестникъ" - изданието нa 14-я международен Фестивал на фолклорната носия.

     Разбудена от ритъма на тъпани и гайди, огласяна от хорска глъчка и момински смях, Добромерица наистина е като оживяла приказка. Пътеките под високите борики, пусти до вчера, днес тръпнат под пъргави стъпки и палави детски крачета, а любопитните слънчеви лъчи, провирайки се между клоните, прескачат от носия на носия, коя от коя по-кипра и по-гиздава, поспират като блестунки върху пафтите и прочелниците - като че дирят най-личната, най-прелестната мома. А красиви моми и напети ергени - дал бог в изобилие, знаем, щедра на хубост е българската земя... От всички струи настроение и радостна възбуда с усещане за празник - сякаш хората сa захвърлили всичките си неволи, отърсили се от делничното и са завладяни от магията на „едно време“. Жените бързат да разгледат пъстрата чаршия и да се похвалят с премените си, а мъжете - да опитат майсторлъшките мезета с отлежали питиета. Старовремската кухня е рай за чревоугодниците, а пъстрите сенки изкушават мнозина да полегнат и подремнат дори, без да се притесняват от шума и олелията наоколо. Хороигралците пък нямат умора - хорцата се вият и извиват, не спират чак до първи петли!

        Под звездното небе на Добромерица има за всекиго по нещо - приказни гледки, "Кът за моми и ергени", демонстрация на народни занаяти, фолклорни концерти, нестинарски игри, надиграване, конкурси за автентични носии и накити, силови игри и народни борби, автентичен фолклор и нощно етно-фолк джамбуре... 

        В залисията на чаршията, улисани сред мющерии и зяпачи, не успяхме да видим всичко, но пъстрото дефиле от празнични премени, което се изниза пред очите ни, компенсира това. Очите ни се ненагледаха на шарки и везма, душите ни се напълниха! И не бихме могли да го кажем по-точно и по-хубаво от Анита Комитска: "Магията на носията е в съзвучието на шарките, което струи от нея, в блясъка на сърмата, монетите, мънистата, в причудливите форми, обрисувани от гайтани и ширити ... Пъстроцветие грее от втъкнатите в косите им нашарени птичи пера. Дрехата излъчва мирис на босилек и здравец, на смин и трендафил, ухае на ябълките, черешите, гроздето, с които се китят жените. Носията е не само приказна картина, аромат, но и благогласие. Накитите на българката - прочелници, обеци, тепелъци, подбрадници, висулки, гривни, гердани, копчета, звънят при всяко движение, стъпка, танц.." (Български народни носии)

       Ако трябва с няколко думи да опишем 3-те дни на фестивала, те са: дивна природа, свидни бабини носии, радост, благи усмивки, магични ритми, безспирни хора... Истинско пиршество за сетивата!

         Обгърнати от атмосферата на най-българските години - тези на националното ни Възраждане, се чувстваме истински. Всички тук, преобразени в бабините и дядовите премени, явно имаме нужда от това пътешествие назад, може би да намерим нещо позагубено или забравено... Или да почерпим сили от корените си?! Сякаш обличайки дрехите, съпреживяваме мигове от живота на предците. И преживяното ни пречиства. По-светли стават усмивките ни, по-друг е блясъкът в очите, а думите - по-благи и искрени. Усещането е за единност и надежда за бъдещето!

       И мястото е вълшебно: сякаш Добромерица мери доброто на всеки и му донадя, каквото не достига. Може би затова си тръгваме окрилени и мъничко по-добри - до догодина, когато ще се върнем за поредната доза българска магия.